Сътън Ху: Британската „Долина на кралете“
Някъде преди към 1400 години, на източноанглийското крайбрежие до Сътън Ху потъва голям транспортен съд. Там корабът става последното място за отмора на цар или популярен боец. Тази незнайна фигура е заровена с голямото си богатство, необезпокоявана, до момента в който мястото не е разкопано, в началото от притежателя на земята, Едит Прети, през 1939 г. Прети се обръща към услугите на самоукия археолог Базил Браун, който и прави откритието. Скоро излиза наяве, че това не е нормално антично гробище. По-нататъшни разкопки се правят през 60-те и през 90-те години, когато се открива, че това е най-богатото заравяне откривано в миналото в Северна Европа.
Но кой е заровен тук и за какво? Е, тези въпроси карат археолозите и историците да спекулират още от откриването му. Изглежда, че най-вероятната доктрина показва умрелия като крал Редуалд – англосаксонски лидер, който победи над Нортумбърленд, но подбужда несъгласия, когато издига олтар на Исус Христос дружно с един за „ старите богове “. Всъщност това обединение на християнски и обичайни религиозни детайли предлага една забавна позиция за Англия по времето, когато християнството към този момент стартира да се открива.
Най-известната находка от разкопките е комплициран параден шлем (реплика на който можете да видите на главната фотография горе), само че са открити също и части, направени от злато и украсени със скъпоценни камъни, доста от които се смятат за най-хубавото качество, което може да се откри в Европа от този интервал. Има украсена тока от златен колан, декориран меч и ножницата му, катарами и клипси от облекла и торбичка със златни монети. Много от частите са създадени от майстори. Направени са съпоставения сред Сътън Ху и разкопки в Швеция, а мнозина акцентират връзката сред това изобретение и епичната поема „ Беоулф “ („ Beowulf “), която стартира с корабното заравяне на крал.
Простият отговор е: не знаем. За страдание, заради киселинния темперамент на почвите в Сътън Ху, не е оживяла никаква диря от тялото в центъра на гроба и, при липса на надписи или други исторически информации, самоличността на заровения човек евентуално в никакъв случай няма да бъде известна сигурно. Въпреки това, естеството на находките, които датират най-вече от началото на 7 век, кара някои археолози и историци да допускат, че това може да е било последното място за отмора на крал, най-вероятно Редуалд, който умира някъде към 624 година сл. н. е.
Макар и сигурно най-драматичната находка, погребението на кораба в известната като Могила 1 е единствено една от 18-те гробни могили на това място. Повечето от дълго време са разграбени, само че гробницата, открита в Могила 17, е друга извънредно значима находка. Тя разкрива млад войник и неговия кон, заровен освен с оръжията си, само че и с ежедневни предмети като принадлежности за готвене и гребен. Предметите, открити в тези и прилежащите могили, се оказват жизненоважни за нашето схващане за англосаксонските поданици от Източна Англия от 6 и 7 век сл. Хр. Сътън Ху може да претендира, че е Долина на кралете на Англия.
Докато по-голямата част от съкровищата на Сътън Ху се намират в Британския музей, самото място сигурно си заслужава също да бъде посетено. Можем да се възползваме от опцията за разходка и да разгледаме надгробните могили, както и огромния Център за гости, който разполага с непрекъснати и краткотрайни изложения.
В центъра се съхраняват изящни копия на доста от най-важните находки, направени по обичайните способи, плюс редица истински предмети. Има и реорганизация на погребалната камера в цялостен размер, която дава визия за мащаба на находката. И всичко това е ситуирано в красиво имение от около 1000 декара, предлагащо разходки с невероятна панорама.
Далеч от Съфолк, Британският музей в Лондон съхранява доста от съкровищата в специфична изложба. Едит Прети обилно подарява находките на музея през 1939 година, а тези, които са изложени, включват и емблематичния шлем – гигантско копие на който украсява предната част на Центъра за гости в Сътън Ху.
